В близост до гр. Приморско се крие един райски свят от гори, дюни и блатни цветя. Тук се намира и резерватът „Ропотамо”, обявен за такъв през 1940 г., простиращ се от двете страни на река Ропотамо. В състава му влизат други по-малки резервати: „Аркутино”, представляващо блато-лагуна с изключително богата растителност, „Змийски остров” - известен не само със змиите, но и с кактусите си, „Морски пелин” - наречен на билката морски пелин, вирееща там, и „Водни лилии” - обхващащ лилиевата градина в старото речно корито. Река Ропотамо е с дължина 50 км и се образува от реките Росенска и Церовска, извиращи от Странджа. Горното й течение е сладководно, но с приближаването на реката към морето става соленоводно. Бреговете, обградени от зеленина, се редуват с пясъчни дюни и скални образувания.

В резерват „Ропотамо” се намират и много редки животински и растителни видове, някои от които са защитени от Закона за защитените територии. В парк Ропотамо е установено местообитанието на 226 вида птици. Също така през парка минава и източноевропейският път на прелетната птица Виа Понтика. Скалите и пясъчните дюни пък са убежище на различни видове влечуги, по мочурливите места се срещат различни видове жаби, водни костенурки, сива и жълтогуша водна змия и тритони. Бозайниците също не са малко. От тази група са регистрирани 50 вида. Около 18 % от цялата флора в България, се среща в „Ропотамо. Тук се пазят приблизително 11% от растителните видове, които са включени в Червената книга на България. Всичките тези природни богатства могат да се видят отблизо с лодка по реката. Друга възможност за опознаване на природния парк e така нареченият посетителски парк, оборудван със зала за демонстрации и достъп до пълна информация за района на резервата. Край р. Ропотамо се извисяват и много забележителни скални образувания като най-популярна измежду тях е т.нар. Лъвска глава, обявена за природен феномен през 1947 г. Тя представлява множество скални късови, образуващи в цялост образа на лъвска глава.

Резерват Аркутино - този резерват се намира един от най-чистите плажове. Плажната ивица е граница между блатото и морето, а коритото на самата река Ропотамо е отделено от високи крайбрежни пясъчни дюни. Повърхността на блатото е покрита с водни лилии, а между папура и тръстиките се прокрадват блатни ириси, лебеди и чапли. В източния край на блатото е изграден дървен мост с наблюдателна площадка за туристите. През 1962 г. блатото и лонгозната гора около него са обявени за ботанически резерват.

Веселите скали - място откъдето се вижда голяма част от река Ропотамо от птичи поглед, както и Лъвската глава над реката.

Беглик Таш - Тракийско светилище-обсерватория Беглик Таш. Тази забележителност представлява разположен сред склоновете на Маслен нос кръг от огромни камъни, през които в моменти на слънцестоене и равноденствие преминават слънчевите лъчи, образувайки своеобразен календар. Беглик Таш е най-старото намерено досега тракийско мегалитно светилище по българското Черноморие и Югоизточна Тракия. Неговото съществуване датира от края на бронзовата епоха (XIII век пр. Хр). Някога мястото е било обожествявано от древните траки. Тук те са носели дарове за боговете и така с времето го превърнали в светилище като построили и жилища за жреците, които го обслужвали.

Светилището се свързва с култа към Богинята-майка. В близост до олтара се намира и каменният трон, на който е седял жрецът. Камъните също така са изпълнявали и функцията на часовник. Слънчевата светлина, падаща от главния олтар, разделяла деня на шест равни части.

Смята се, че върху скалното ложе са се събирали в ритуален съюз върховният жрец и върховната жрица. Ваните, които се намират около ложето, са служели за напълване с вода, олио, мляко и вино, като виното е символизирало земята, олиото - огъня, млякото – въздуха. Така четирите стихии са се събирали в едно цяло.

Най-интересният камък в комплекса Беглик Таш е камъкът Апостол таш. Той е огромен, а се крепи само и единствено върху две точки. До слънчевия часовник се намира т.нар Лабиринт – според поверието там младите мъже са определяли насоката на живота си. Едно от най-интересните изпитания е тесният скален процеп. През него можели да преминават само праведните. В Беглик Таш има и долмен. Тази забележителност се е използвала само за ритуални цели, като формата да долмена символизира женска та утроба.

Паметници на културата

Крайбрежната ивица от курортното селище „Дюни” до град Приморско е наситена с паметници на културата от тракийската ранножелязна епоха, античността и средновековието. Трите тракийски крепости, които се намират тук са  Малкото кале, Вълчановото кале и Маслен нос.

Тракийската крепост Малкото кале

Крепостта Малкото кале се намира на около 3 км северозападно от зоната „Алепу” („Лисицата”) върху най-високия едноименен връх. Оттук се вижда целият район на влажната зона, обитавана от траките през периода от XІ-I в. пр. Хр. Обявена е за паметник на културата през 1965 г.

Крепостта заема площ от 4 дка, а крепостната стена включва няколко големи скални образувания, някога играли ролята на крепостни кули. В югозападната част се е намирал входът към крепостта. Стената има средна дебелина 2,5 м и сега може да се види сравнително голям сектор от нея, разкрит при археологическите разкопки.

Некрополът на крепостта се намира югозападно в непосредствена близост до нея. Той се състои от каменни и насипни могилки и каменни кръгове.

Крепостта Бурхама

На връх Бурхама от лявата страна на река Ропотамо също има крепост, но през последните десетилетия тя не е посещавана от специалист.

Крепостта Вълчаново (Ченгерско) кале, „Лъвската глава”, Петров баир, Ранули

На тази крепост са извършвани само археологически наблюдения и е събиран материал от повърхността.Крепостните съоръжения следват особеностите на терена и на недостъпните места липсва каменна стена. Заедно с естествените скални валуни (високи 5-7 метра), включени в укрепителната система, те очертават неправилен четириъгълник с площ около 30 дка. Някои автори локализират тук средновековната крепост Ранули, която е спомената в прочутия Хамбарлийски надпис, отразяващ мълниеносните победи на хан Крум през 812г.

Крепостта при Маслен нос

Тракийският могилен некропол, който може да се свърже с крепостта Маслен нос, е разположен по склона на Кале баир и се състои от около 30 могилки с каменни крепиди. Те са паметник от национално значение, без още да са обявени.

Долмени

В археологическата литература са описани 4 долмена в района на Приморско. Първият е разположен в десния приток на Ропотамо, вторият и третият са на западния склон на връх Китка,а четвъртият, наречен „Змейова дупка”, е над извора Георгьов Само „Змейовата дупка”е обявен за паметник на културата от национално значение Долмените са тракийски мегалитни паметници, използвани за погребване на племенни вождове през периода от ХІІ до VІ в. пр. Хр.

Антични и средновековни пристанища

Пристанището Херсонесос, Тера, Ориоспотамо, Падама, Свети Димитър пред устието на река Ропотамо

Останките и следите от голямото многовековно пристанище, което се е намирало точно пред устието на река Ропотамо, сега се откриват по цялото протежение на мислената права от края на моста пред устието до края на скалите в морето, които са всъщност най-вдадената част на нос Свети Димитър. Цялото пространство около тази мислена ос е изпълнено с находки.. Находките продължават и на сушата в близост до бившето гранично поделение и паметника на загиналия войник.

През ранната епоха пристанището пред устието на Ропотамо се е наричало Херсонесос, което се дължи на разположението му в северната извивка на големия полуостров, който завършва с Маслен нос. През римската епоха комплексът от пристанища и пътна станция около големия полуостров са се наричали Тера. Тази дума означава, „дивеч”, „чудовище”. През късното средновековие там е съществувало селището Свети Димитър, оцеляло чрез названието на носа. Разположено е малко по-навътре в полуострова.

Пристанището на крепостта Маслен нос

Разположено е в южната акватория на острова и е добре защитено от северните и североизточните ветрове. Тук през различни години са откривани десетки каменни и оловни котви, антични амфори от периода на колонизацията и средновековна керамика.

Пристанище Ватрухи

Пристанище Ватрухи или Ватерухи се намира в залива Ватрухи (Жабата), югоизточно от устието на река Ропотамо и северно от нос Коракя (Гарванът). Всъщност естественият залив Ватрухи е използван за убежище на кораби през античността и средновековието. Някои от тях са оставили каменните си котви, оловните си щокове и средновековните, късносредновековни и съвременни железни котви

Енеолитното селище Стамопуло

Край влажната зона Стамопуло са открити археологически материали от енеолитната епоха. Самото име на мястото „Стамопуло”, което е гръцко буквално означава „спирка на птици”.

Змийски остров

Змийският остров се намира северозападно от устието на Ропотамо и отстои само на 200 м от брега и е най-малък по територия наш черноморски остров (0,003 кв. км). Другото му име е „Свети Тома.

Църквата „Света Параскева”

Намира се в най-вътрешната извивка на едноименния залив. Въпреки че не е обявена за паметник на културата, тази кръстокуполна църква е декларирана и при подновяването й проектът и възстановителните действия трябва да бъдат съгласувани с НИПК

Други

На полуострова, където сега е разположен град Приморско има следи от антична и вероятно средновековна крепост. Азине, Лезине, Зоне, Зунарита, Атаната, Кюприя, Приморско . Някога Карел Шкорпил е видял останки от крепостна стена, която прегражда източната част на полуострова. Според неговите наблюдения в южния край на обграденото пространство личали следи от голяма сграда