Растителност

Приморско попада в Тракийско-странджанската физикогеографска област. Растителното разнообразие може да бъде разделено на два основни дяла - растителност в Странджанската част и растителност в Южнопричерноморска част. Общото за растителността и в двата дяла е, че тя има средиземноморски белези.

Характерен тип растителност за Южнопричерноморска област са заливните гори - лонгози, които представляват смесени широколистни гори, предимно от благун, полски бряст и остролист ясен, между които се развиват клен, габър, дива круша, дива ябълка, летен дъб и много лиани: повет, дива лоза, скрипка.

За пясъчните плажове и дюни е характерна псамофилна растотелност: крайморски ветрогон, млечка, морска горчица, пясъчна метличина, вълмо, приморска люцерна, пясъчен ечемик, пясъчна псама. По-навътре в крайбрежието се срещат глог, къпина, драка, които представляват преходна растителност към горския пояс.

Пясъчната лилия, която се среща по пясъчната ивица на Аркутино и до устието на река Ропотамо е терциерен реликт и защитен вид.

В блатото Аркутино сред водната и блатна растителност включени в Червената книга или защитени видове са: бяла и жълта, безкоренчеста волфия и блатното кокиче.

Други защитени видове са ефедрата и морския пелин, които са лечебни растения.

В района на община Приморско се срещат приблизително 1120 вида растения. В този брой не се включват културните растения и плевелите, а само онези, които са се “заселили” тук по силата на природните закони. Естествената флора на района се е запазила почти навсякъде (едва 24,76% от площtа на общината са земеделски земи).

Дивите растения включват 28 дървесни вида, 16 вида храсти и над 120 вида треви от общо 58 семейства.

Горите в общината са разположени на площ от 250 368,040 декара или 71,39% от общата площ. В местността Тополова каба и Дудино растат две вековни дървета на възраст 370 години, които са обявени за защитени обекти.

В населените места на община Приморско са създадени 10 парка и градини с обща площ 210 000 квадратни метра, като на 1 човек от общината се пада по 34,03 квадратни метра изкуствено създадена зелена площ. Това е показател, който нарежда общината на първо място сред общините на Черноморското крайбрежие.

Животински свят

От влечугите се срещат жълтокоремник, балкански гекон, вдлъбнаточел и леопардов смок, слепок, голям стрелец, смок мишкар, шипоопашата и шипобедрена костенурка. От бозайниците - дива свиня, сърна, лисица, чакал, дива котка, вълк, сив хомяк, мишевиден сънливец, белка, златка. Птици - кълвачи, дрозд, синя гарга, бекасини, сойка, авлига, славей, чинка, кос, грабливи птици.

По крайбрежните скали се срещат множество безгръбначни - миди, мамарци, охлюви, морски рак, лигия, специфични насекоми като хирономиди и хищните мухи. В малките водни басейнчета, образувани по скалите от дъждовна или морска вода се развиват съобщества от разнообразни безгръбначни, пригодени за живот в това местообитание. Крайбрежната пясъчна ивица също е населена с безгръбначни.

Крайбрежните скали се използват за гнездене от белия ангъч и корморана, скалния гълъб и скалния дрозд, алпийския и черния бързолет, керкенеза. Направо върху пясъка гнезди морският дъждосвирец, а най-разпространена е сребристата чайка.

Черноморските езера и блата са орнитологично важни места. Тук гнездят тръстиковият дрозд, блатното и мочурливо шаварчета, зеленоглавата патица, сивата патица, лятното бърне, няколко вида чапли, малкият воден бик, блестящият ибис и лопатаря, черната рибарка и черноглавата чайка. Край сладководните блата се срещат и белочелата и зеленоногата водни кокошки.

Фауната на Черно море е около три пъти по-бедна от тази на Средиземно море. В Приморско са установени около 30 вида зоопланктон, около 650 различни вида червеи, 640 вида ракообразни, 200 вида мекотели, 180 вида риби (140 вида се срещат по българското крайбрежие), 4 вида бозайници - 3 вида делфини и тюлен-монах, 150 вида от други таксономични групи.

Около 30% от фауната е със средиземноморски произход. Има реликти от плиоценския Понтийски басейн.

Защитени територии

В Приморско се намират следните защитени територии:

Блатото - лиман Алепу (площ от 1667 дка), със статут на природна забележителност от 1986 г. (орнитологично важно място) и пясъчни дюни "Алепу" (площ от 120 дка) със статут на природна забележителност от 1994 г. - най-високите дюни на Балканския полуостров. По тях се среща пясъчна лилия.

Резерват "Ропотамо", обявен през 1992 г. с площ 1000,7 ха, като включва в себе си съществуващите до този момент резервати "Аркутино" (96,6 ха), "Змийския остров" (1 ха) и "Морски пелин" (14,0 ха), лонгозните гори по р. Ропотамо и част от пясъчната ивица от устието на р. Ропотамо до моста в местността Калдръм Гечит. По-голямата му част (с площ от 6289 дка) попада в землището на Приморско. В рамките на резервата влизат природните забележителности: устие на р. Ропотамо и скалното образувание Лъвската глава. Резерватът има обявена буферна зона с площ 707,7 ха, в границите на която влиза природната забележителност Маслен нос с площ от 176 дка. За Маслен нос са характерни скалните образувания и фиордите, той е подслон за колонии на различни видове прилепи. Обитава се от елен, диво прасе, дива котка и чакал. В миналото е приютявал колонии на тюлена-монах.

В блатото Аркутино преобладават тръстиката, теснолистният папур, бялата водна роза, морският болбосхьонус, ежовата главичка и плаващият роголистник. Срещат се безкоренчеста волфия и блатно кокиче. Влажните зони около р. Ропотамо са значима междинна станция по Западночерноморския прелетен път на птиците. По него два пъти в годината преминават пеликани, сиви и момини жерави, орли змияри, патици, гъски и др. По тази причина резерватът Аркутино е една от четирите влажни зони охранявани от Рамсарската конвенция. Други редки видове, които гнездят тук са няколко вида чапли, ням лебед и бухал. От земноводните се срещат няколко вида жаби, включително и балканската чесновница, която е включена в Червената книга. От влечугите - черноврата стрелушка, двата вида водни змии и обикновената блатна костенурка. От бозайниците интересни са видрата и няколко вида прилепи.

На Змийския остров напролет могат да се видят големи ята чайки, а по време на пролетния и есенния прелет много видове спират на острова за почивка и храна. На острова има популация от рядката полевка на Гюнтер. За острова е характерно изобилието от кактуси опунция, привнесен вид.

Лонгозните гори на територията на резервата се състоят главно от полски ясен, полски бряст, черна елша и др. От лианите най-широко разпространени са скрипката, поветът, гръцкият гърбач и бръшлянът. В подлеса се срещат кавказка иглика, странджански лопух, битински синчец, черноморска ведрица. По пясъчната ивица се среща пясъчна лилия.

Поддържан резерват „Водни лилии“ с площ 13,6 ха. Местността в старото корито на р. Ропотамо е обявена за резерват през 1962 г. с цел опазване на голямо находище на водни лилии и ясенова гора с типичен лонгозен характер.

Пясъчни дюни „Перла“ - заемат площ от 240 дка. Имат статут на природна забележителност от 1994 г.